Компанията, която разработва първия свръхзвуков пътнически самолет след Конкорд, направи голям скок в програмата по създаването му, с първо успешно изпитание на неговия прототип-демонстратор XB-1 с преминаване скоростта на звука. Тестовият полет бе осъществен на 28 януари 2025 на изпитателен полигон в пустинята Мохаве от главния тест-пилот на компанията Boom Supersonic, Тристан „Джепето“ Бранденбург. По време на този, 12-и поред полет на демонстратора XB-1, самолетът преминава скоростта на звука от Мах 1.0 три последователни пъти, като достига максимална скорост от Мах 1.12 на около 11-та минута от полета. Самолетът ускорява през т.нар дозвуков режим на височина от 34 000 фута /ок. 10 200м/ в известния „свръхзвуков коридор“ на Черната планина в пустинята Мохаве. По време на полета самолетът е придружаван от два съпътстващи изтребителя – един Т-38 и един Мираж Ф-1, които го снимат и заверяват резултата от изпитанието.
Изпълнението на този свръхзвуков полет и кулминацията на последователна тестова програма, по време на която ХВ-1 лети все по-бързо и все по-високо, след първия си полет въобще на 22 март 2024 година. В официалното съобщение на базирана в Денвър компания, която е подкрепена от редица американски инвеститори в технологичната индустрия, сред които основателя на OpenAI Сам Олтман, се казва, че това е „първият път, в който разработен от независима компания, а не от правителствена програма, самолет преминава звуковата бариера.“
Boom Supersonic е създадена през 2014 година от нейния Главен изпълнителен директор Блейк Шол, с идеята да създаде наследника на свръхзвуковата пътническа авиация в лицето на самолета, наречен Overture. Амбицията на Шол, е той да полети до 2029 година.
Ерата на свръхзвуковите пътнически полети свърши внезапно през 2003 година с оттеглянето на Конкорд. Огромния разход на гориво на този самолет го направи икономически несъстоятелен, а шумовият му отпечатък го ограничи единствено до трансатлантически полети, с приемането на все по-стриктните ограничения за авиационен шум и от двете страни на океана.
Фаталната катастрофа с един от Конкордите на Еър Франс през 2000-а година приземи целия флот от останалите 13 самолета за повече от година, а последвалите атентати от 11 септември 2001-а, които доведоха до глобален срив на пътническата авиация, окончателно подписаха присъдата на Конкорд. Единствените му два оператора, Еър Франс и Бритиш Еъруейз постепенно пенсионираха всичките си останали 13 самолета, които сега са превърнати в музейни експонати на различни места по света.
Преди полета на 28 януари, Boom имаше още 11 тестови полета на демонстратора ХВ-1, при които бяха достигнати скорости до Мах 0.95. ХВ-1 е с размер около една трета от бъдещите размери на Overture, който в пътническата си конфигурация трябва да превозва от 64 до 80 пътници с скорости до Мах 1.70 и на разстояния до 10 000 км. Самолетът ще е по-малък от съществуващите интерконтинентални джетове и се очаква цената му да е около 200 милиона долара. Boom вече се подсигури с поръчки и предварителни заявки за около 130 самолета от клиенти, като американските United и American Airlines, и японската Japan Airlines.
За системите на придвижване на Overture, Boom разработва собствени двигатели, съвместно с Kratos Defense & Security Solutions, която участва в разработката на турбините за изтребителите F-22 и F-35. До тази стъпка се стигна, след първоначалния партньор в програмата, Ролс-Ройс, се отказа от разработката на свръхзвукови двигатели, цитирайки необходимостта да се концентрира върху другите си програми в гражданската авиация, които също изпитват затруднения. Ако всичко се развие по план, то Увертюрата (Overture в буквален превод) ще развива скорости до Мах 1.7, или двойно повече от най-бързите сегашни самолети на Еърбъс и Боинг. Това ще позволи намаляването наполовина на полетното време по някои маршрути, като например Лондон-Маями за под 5 часа или Лос Анджелис-Хонолулу за под 3 часа. Boom разработва самолета съобразно изискванията на над 600 различни маршрута по целия свят.
Независимо от този безспорен успех, осъществяването на проекта от изпитателна до комерсиална фаза ще е огромно техническо и финансово предизвикателство. Буум (Boom) е една от много малкото компании разработващи свръхзвукови пътнически самолети, която все още е на крака. Друг кандидат, Aerion Supersonic, подкрепена от Локхийд-Мартин и Боинг, се срина през 2021 година. Трети кандидат – Exosonic – затвори врати през ноември 2024-а.
Третия кръг на финансиране, при който в Буум постъпиха още 100 милиона долара, прави общата инвестиция в компанията около 600 милиона от частни инвеститори и фондове. Компанията е получила и над 250 милиона от допълнителни източници, като американските военновъздушни сили, както и невъзвръщаеми депозити от клиентите си авиокомпании.
В същото време много лидери в авиационната индустрия поставят под въпрос самата необходимост от завръщане към свръхзвуковото пътуване със самолет, което винаги е било нишов бизнес във времената на Конкорд, особено предвид борбата на индустрията да се декарбонизира. Според Блейк Шол обаче, пазарът за Overture може да надхвърли 1000 бройки, „стига да успеем да постигнем търсената от клиентите ни безопасност, устойчивост и достъпност на пътуването, още повече имайки предвид, че Еърбъс и Боинг не са разработили изцяло нов модел самолет от над 20 години.“
Буум очаква авиокомпаниите, опериращи с техния самолет да излизат на печалба при стойност на билетите от около 5000 долара на седалка. Overture трябва да е поне с 30% по-икономичен от Конкорд, като използва и голям процент композитни материали в конструкцията и агрегатите си. Двигателите, наречени Symphony (Симфония), трябва да бъдат значително по-тихи и да могат да използват устойчиви авиационни горива.
