Руската Обединена Авиационна Компания /ОАК/ се похвали с първи полет на новия си Ил-96-400М – удължена и модернизирана версия на популярния четиримоторен самолет от миналия век. Полетът е изпълнен на 1 ноември и е бил с продължителност около 26 минути, по време на които машината се е изкачила на максимална височина от 2200 метра с максимална скорост от 210 възела, се казва в съобщението на ОАК.
Самолетът, който беше показан напълно сглобен и в цветовете на компанията за първи път през пролетта на тази година и обявен за „нова ера“ в руското самолетостроене, е полетял от летището към фабриката на ОАК във Воронеж.
Според съобщението, по време на полета са изпълнени изпитания на системите за управление, стабилност и контрол на машината, управлението на двигателите и системите за подпомагане на кацането. Според производителя, „тестовете са преминали без забележка, като всички системи на борда местно производство са се представили безупречно“.
Полетът е изпълнен от екипаж от двама пилоти, един навигатор, борден инженер и един тест-инженер.
Ил-96-400М е оборудван с усъвършенствани двигатели ПС-90А1 произведени от компанията Авиадвигател, които да задвижват удължения с 9.35м фюзелаж и разширен салон с увеличен капацитет до максимум 370 пътници. Според ОАК самолетът е оборудван с осъвременени навигационни и комуникационни системи, произведени изцяло от местната корпорация Ростек, които ще облекчат екипажите при изпълнение на полетните процедури.
Всъщност, „новият“ Ил-96-400 съвсем не е нов проект. Дизайнът на удължената версия на предишното поколение 96-300, се подготвя още от началото на 2000-те, а реалната разработка стартира в края на 2005 година, когато авиокомпанията Волга-Днепр подписва меморандум за поръчката на 2 броя нови машини от товарната версия Ил-96-400Т за своето подразделение Air Birdge Cargo. Целта е версията -400 да се произвежда с изцяло руски компоненти – както за конструкцията, така и електронните системи за управление, навигация и контрол на полета.
Първият самолет от удължената товарна версия обаче се материализира едва през 2009-а и така и не полита за Волга-Днепр, а за друга руска авиокомпания – Полет. От тази версия до днес са произведени едва 2 броя.
Пътническата версия 96-400М се разработва от средата на 2017, а първият полет тогава е планиран най-късно за края на 2020 година. През 2020 се появяват снимки на полусглобения 96-400М във воронежския завод, но самолетът съвсем не изглежда готов да полети. Така първият полет е отложен за следващата 2021-а и от тогава с по няколко месеца всяка година, докато се стигне до 1 ноември 2023.
Да обобщим – Ил-96-400М е значително подобрена версия на несполучливия товарен Ил-96-400Т, който е на свой ред модернизирана версия на платформата Ил-96-300 с удължен с близо 10м фюзелаж и увеличена с 20 тона максимална излетна маса. Базовият Ил-96-300 изпълнява първият си полет през далечната 1988 година, а Аерофлот е първата авиокомпания в която полита пет години по-късно – през 1993-а. Превозвачът има общо 8 летящи самолета от типа, който е продаден още на Армения и Куба. Първият Ил-96-400Т е доставен през 2009-а на Полет Еърлайнс, дъщерно дружество на тогавашният му производител – корпорацията VASO. От тогава до сега са произведени общо четири машини от -400Т версията – два от които летят, а другите два първоначално се съхраняват в завода, а в последствие са доставени на държавния авиационен оператор и конвертирани в пътнически във ВИП версията -400VP. Той има същите двигатели, като „новият“ Ил-96-400М – модернизираният ПС-90А1, който по данни на самия производител Авиадвигател е 98% идентичен с първоначалната версия ПС-90А.
„В изпълнение на стратегическите цели и разширяване на националния флот“
Генералният директор на ОАК Юрий Слюсар е подчертал след първия полет, че Ил-96-400М не само „обогатява портфолиото на компанията, която произвежда още напълно руския Яковлев SJ-100 (домашната версия на Superjet 100), новоразработения MC-21-310 (също произвеждан с основно руски компоненти) и възкресения Ту-214. Според Слюсар, тези самолети ще могат да „изпълнят стратегическите цели по замяната на самолетите чуждестранно производство във всички руски авиопредприятия“. Така се изпълнява и основната задача по т.нар. „импортно-заместване“, с която страната набляга на местното производство, предвид изключително затруднения внос на нови компоненти и резервни части, заради западните санкции срещу страната в резултат от инвазията й в Украйна.
Новополетелият модел все още няма типов сертификат и не е ясно колко време ще отнемат и в какво ще се състоят полетните му изпитания преди придобиването на такъв.
