Международните лизингови компании си поставиха почти непосилната задача да си върнат над 500 самолета от враждебно настроена държава, която вече затвори въздушното си пространство за половината свят, при това за по-малко от месец – до 28 март 2022.
Всички лизингови компании, базирани в ЕС, САЩ и Канада трябва да прекратят незабавно лизинговите си договори с руски превозвачи за техните западни самолети, по силата на приетите санкции, заради руската агресия в Украйна. Уравнението е доста сложно, ако изобщо има шанс да бъде решено.
Както Авиофорум вече писа, размерът на бедствието е наистина огромен. От около 980 самолета в гражданския търговски флот на Русия, най-малко 777 са взети на дългосрочен лизинг, от които поне 515 принадлежат на западни лизингодателни компании.
Задачата се усложнява още повече, ако руската страна пристъпи към изпълнение на заканата си от началото на март да „национализира всички западни самолети“ във флота на руските компании. Това, разбира се, е драстично нарушение на международното право, но предвид вражеската военна агресия срещу независима държава, съвсем не би било изненадващо развитие.
Само компаниите от групата на Аерофлот имат над 100 западни самолета на лизинг
Да разгледаме различните сценарии:
Ако за миг си представим, че западните компании успеят да си върнат самолетите, това би означавало, че пазарът изведнъж ще се напълни със свободни машини. Това би означавало незабавен срив в световните пазарни и наемни цени на самолети и още по-вероятно ново дългосрочно паркиране на огромен брой машини. И всичко това, на фона и без това огромния брой неактивни самолети, приземени от пандемията.
От една страна, това ще е добре дошло за авиокомпании, които търсят евтини варианти за разширяване на флота си. Но, то друга, ще означава огромни загуби за други, чийто активи ще се сринат по пазарна стойност.
При втория сценарий, в който руското правителство пиратства и вземе за заложници наличните западни самолети, лизингодателите ще бъдат принудени да отпишат активи за милиарди и загубите за тях и инвеститорите им ще са катастрофални.
Нито един от тези варианти не е за предпочитане.
S7 е сред първите клиенти на Боинг 737 МАХ-8 – всички на лизинг
Междувременно с развитието на войната и санкциите, руската финансова система и изправена пред колапс, стойността на рублата пропада ежедневно, а за авиокомпаниите с тези 515 самолета става все по-имагинерно да успеят да покрият лизинговите си вноски въобще.
Със скъсването на договорите за поддръжка и резервни части същите тези стотици самолети могат да скоро да се превърнат и само в купища метал и композити, стоящи като паметници на режима довел до всичко това.
А, в договорите за лизинг е записано, че при изтичането им клиентите се задължават да върнат активите в изрядно състояние от вън и от вътре, без никакви технически забележки. От друга страна, при едностранно прекратяване на лизинга това изискване отпада.
Спасението за руските превозвачи би било в проекти за изцяло местно произведени самолети, като този МС-21, който още не е официално сертифициран, а дори модификацията с руски двигатели и композитно крило, все още разчита на близо 40% западни компоненти и системи, които са вече под ембарго.
Следващо препятствие – всички лизингови сделки са самолети се сключват в американски долари, а с изключването на руските банки от SWIFT системата се орязват и възможностите им за разплащания, което спира авиокомпаниите да си плащат вноските, дори да искат. Не че много от тях не държат огромни авоари в чужди банки, но заради връзките им с властта в Русия е те са блокирани.
Сега повечето анализатори и финансисти виждат, че едномесечния срок за експроприация на самолетите е невъзможен, защото това време няма да стигне дори за ориентация на повечето играчи в изключително сложната финансова материя на тези взаимоотношения.
А дотук все още не сме заговорили за логистиката по репатрирането на самолетите, която в настоящата ситуация е или невъзможна или ще бъде кошмарна. Каквото и да стане, времето е просто физически недостатъчно, за да се преместят толкова много самолети предвид всички налични ограничения и забрани.
Една от най-тежко засегнатите държави е Ирландия, където са базирани някои от най-големите лизингодателни компании в света. По първоначални оценки регистрираните там самолети, които в момента летят в Русия са над 350.
Като потенциален арбитър и посредник в ситуацията някои от страните виждат държавите от Близкия Изток, като ОАЕ, Катар или Бахрейн, които се въздържаха от осъждане на руската агресия и оставиха въздушното си пространство отворено за руски самолети. Те обаче, все още нямат официална позиция по темата.
При всички случаи ситуацията ще е огромно изпитание за Кейптаунската Конвенция, като основополагащ международен договор регулиращ движимата собственост, каквито са и самолетите. Тя има за цел да намали риска при финансиране на сделки с държави със сложен или недоразвит правен режим. Русия е страна по тази конвенция.
Нашето очакване е, че лизингодателите ще изберат трети подход – този на изчакването. Вместо да се оплитат в сложни правни процедури, които ще отнемат години, те по-скоро ще предпочетат да изчакат естественото приземяване на самолетите, поради липса на резервни части и решаване на казуса след края на войната, или поне трайно примирие.
Междувременно, всеки руски самолет, който по една или друга причина кацне извън руска територия, следва да бъде незабавно арестуван. От 27 февруари досега, такива случаи са вече 4, като два самолета са блокирани в Истанбул, един в Мексико Сити и още един в Канада.
