На днешния 14 октомври 2021 италианският национален превозвач Alitalia ще изпълни последния си полет, преди да предаде щафетата на наследника си ITA (Italia Transporto Aereo), който поема голяма част от мрежата й от 15 октомври. Последният изпълнен полет е AZ1596 от Каляри, о.Сардиния до летище Фиумичино в Рим.
Пандемията и продължаващата криза забиха и последния пирон в ковчега на измъчената авиокомпания, за която това беше четвърти фалит. Този път обаче, Европейската комисия не позволи на италианското правителство да спаси за пореден път губещия си превозвач, който бе и официален превозвач на Папата в продължение на последните 74 години. Алиталия символизираше не само следвоенното възстановяване на страната и амбициите й на международната сцена, но и италианския начин на живот, ала „долче вита.“
От 2017-а насам Алиталия, която през 60-те години на миналия век е третата най-голяма авиокомпания в Европа след Бритиш и Еър Франс, беше за пореден път в италианската версия на процедура по защита от банкрут. Компанията не е излизала на печалба повече от две десетилетия, което положение се задълбочава сериозно през последните години, заради свирепата конкуренция от страна на нискоразходните авиокомпании, както и заради нейните собствени – скъпоструващи и капризни, постоянно стачкуващи екипажи. Дори на финала, само седмици преди окончателното й закриване, поредната и последна стачка в авиокомпанията предизвика отмяната на над 100 полета.
Що се отнася до наследника, ITA, Европейската комисия постави строги условия пред италианското правителство да се разграничи максимално от модела на управление в Алиталия, която постоянно беше под някаква форма на държавно субсидиране. Това беше и главното условие на комисията преди да разреши на правителството в Рим да инжектира 1 милиард и 350 милиона евро начален капитал в новия национален превозвач.
Самият бранд Алиталия може и да не изчезне напълно. В първия организиран търг за продажбата му не се явиха кандидати, а представители на самата ITA обявиха, че стартовата цена е била твърде висока. Това означава, че не може да се изключи и потенциална сделка за връщане на името в недалечното бъдеще.
Кратка история на Alitalia
Авиокомпанията е основана на 16 септември 1946, година след края на Втората световна война, като Aerolinee Italiane Internazionali с финансиране от италианското правителство и British European Airways /BEA/, които си поделят инвестицията 60/40.
Полетите стартират на 5 май 1947-а с прелитане между Торино, Катания и Рим с един тримоторен Fiat G12-C Alcione с регистрация I-DALH и 18 души на борда, включително екипажа. В следващите години авиокомпанията бързо разширява присъствието си в Европа, а първият й междуконтинентален полет идва година по-късно между Милано и Южна Америка.
На 31 октомври 1957 известната вече, като Алиталия компания се слива с Linee Aeriene Italiane и вече официално е прекръстена на Alitalia, тъй като това популярно име е смесица между италианските думи за „криле“ и „Италия“. Така първото лого на „Крилете на Италия“ е крилата стрела, символ на скоростта, което остава неразделна част от наследството на авиокомпанията.
Славната част от историята на Алиталия започва в навечерието на летните Олимпийски игри в Рим през 1960 и новооткритото по този повод летище Фиумичино в Рим, където ще бъде основната й база. До края на 1960-а са превозени над 1 милион пътници и така авиокомпанията става една от първите в Европа, която прегръща реактивната ера. За повече лукс и ексклузивност, присъщи на италианския стил, авиокомпанията наема италианския дизайнер и архитект Игнасио Гардела, който трябва да стилизира нейното най-ново попълнение – четиримоторния реактивен, интерконтинентален флагман DC-8, създавайки разточително комфортна атмосфера на борда.
Така Алиталия се превръща в неофициалния основен превозвач на новобогаташите от това време, пътуващи между Европа и САЩ, като на борда постоянно се намират холивудски и италиански звезди, прелитащи между студията в Калифорния и Чинечита. Романтиката на италианския живот, пресъздадена във филми, като „La Dolce Vita“ на Федерико Фелини допълнително привлича клиенти и съвпада със зенита на Алиталия. Дълги години една от звездите в рекламите на авиокомпанията е самата София Лорен.
Популярността продължава да расте. Стилизираното „А“ в цветовете на италианския флаг, което се вписва перфектно в опашките на самолетите на Алиталия ще се появи през 1969-а. 30-години по-късно със зелено, бяло, червените униформи от дизайнера Джорджо Армани, Алиталия елегантно е пораснала от обслужването на около 10 000 пътници през 1947-а до над 25 милиона през 2012-а, когато държи около 17% от италианския пазар.
Alitalia е и първата авиокомпания в света, на борда на която лети Папа. От тогава насам папския самолет е почти винаги на Алиталия и лети с позивната Shepherd One. Почти без изключения папските визити са придружавани от зелено-бяло-червените окраски на италианските самолети, като дори последната такава на Папа Франциск беше изпълнена със самолет на Алиталия между Рим, Унгария и Словакия.
И на фона на всичко това, в края на 20-и век авиокомпанията става еднакво известна с високо-оценяваните и стилни предложения на борда и твърде ниските мениджърски резултати.
Падението на Alitalia
Италианския превозвач така и не успява да се настрои към новата вълна от дерегулации на световната авиационна индустрия, която започва още в края на 70-те и води до сериозна консолидация на превозвачи, а малко по-късно и създаването на нискоразходните модели за управление и развитие на авиокомпании. Доходоносния вътрешен пазар бързо ерозира с навлизането на скоростните влакове, а резултатът е практическото изчезване на печалбите от счетоводството на превозвача и началото на порочните практики за постоянно правителствено подпомагане. Европейския съюз настоява за спиране на субсидирането през 2006, когато идва и първия финансов колапс на компанията.
Според различни източници, от 2008-а година досега правителството в Рим е наляло над 10 милиарда евро в продънената кесия на Алиталия. В последващите години се правят неколкократни опити за инвестиционни партньорства и частична приватизация на компанията, която се опитва да приложи няколко оздравителни програми и намали разходите си, но така и не успява, в сянката на постоянни стачки от страна на профсъюзите и мекушаво отношение на администрацията към нарастващите проблеми.
През 2016-а е хвърлен заветния спасителен пояс под формата на сериозно дялово участие и консултации в управлението от страна на базираната в Абу Даби Etihad Airways – официален превозвач на Обединените Арабски Емирства. Ремонтирането на бизнес салоните на Алиталия, оборудването им с нови кафемашини, новите фурни за пици или новите униформи съвсем не са достатъчни, за да се обърнат негативните тенденции в развитието на бизнеса.
Така идва последния удар под формата на пандемията от Ковид-19, която спря световния трафик в началото на 2020-а. След приземяването и на Алиталия, правителството на Марио Драги успява да устои на заявките за финансова интервенция за спасяването на авиокомпанията, докато Европейската комисия поставя ултимативен краен срок за оздравяването на компанията със собствени сили или пълното й закриване.
Така на 25 август 2021 Алиталия спира продажбата на билети, в очакване на наследника си ITA, която трябва да заработи на нейно място от 15 октомври.
Самата ITA, която е 100% собственост на италианското правителство ще оперира първоначално с 52- самолета, по-малко от половината от флота на Алиталия, които трябва да станат 105 до 2025 година. Тя ще наследи и само част от слотовете на Алиталия в страната и в Европа, като останалите ще бъдат пуснати на свободния пазар.
ITA ще има първоначален персонал от 2800 души, почти 40% по-малко от този на Алиталия и ще обслужва 44 дестинации, които трябва да стигнат 74 до 2025-а.
Остава да разберем само, дали Папата ще предпочете ITA за своя бъдещ официален превозвач.