27 март 1977 година е най-черният ден в историята на авиацията. При инцидент на едно от летищата на Тенерифе, Канарски острови, два пътнически самолета Боинг 747 се сблъскват на пистата, при което загиват 583 души.
Какво се случва
Терористичен инцидент на международното летище Гран Канария /LPA/ на остров Гран Канария предизвиква затваряне на летището за пътнически трафик. Това води до пренасочването на много трансатлантически и европейски полети до по-малкото летище Лос Родеос /TFE/ на съседния остров Тенерифе. Периодът е натоварен и по това време перона и пътеките за рулиране са вече задръстени от самолети, за които няма достатъчно място на терминала на малкото летище. Службите за обслужване на полетите и зареждане с гориво не могат да смогнат със стълпотворението и това води до много закъснения.
Снимка на полоса 30 на летище Лос Родеос на остров Тенерифе
Летище Лос Родеос има само една полоса за излитане и кацане 12/30, с една паралелна пътека за рулиране и четири малки рульожки, които съединяват първите две.
Полет PA1736 на Pan American World Airways, Боинг 747-121, с регистрация N736PA и именуван Clipper Victor /по онова време всички големи самолети на Пан Ам са с имена Clipper, нещо взаимствано от мореплаването, е готов за излитане с 380 души пътници и екипаж на борда, но трябва да изпълни рулиране с backtrack маневра на писта 12, или придвижване в обратна посока по полосата, защото всички пътеки за рулиране са заети от паркирани или изчакващи самолети. Машината се придвижва в посока изток-югоизток, с намерение да излезе от пистата към паралелната пътека за рулиране, след като заобиколи задръстването около района на терминала.
Идентичен Боинг 747-121 на Пан Ам с катастрофиралия на Тенерифе
По това време на пистата е и един Боинг 747-206В на холандската авиокомпания KLM, изпълняващ полет KL4805 с регистрация PH-BUF и кръстен Rijn /на река Рейн/. На борда на този джъмбо джет има 248 пътници и членове на екипажа. Полет 4805 току-що е изпълнил същата маневра с обратно придвижване по полоса 12, след което се е завъртял на 180 градуса, за да се приготви за излитане от писта 30, която е „активната“ писта за излитане по това време.
Метеорологичните условия по време на инцидента за IFR, или за полети по прибори, с ниска облачност и гъста мъгла. Видимостта на полосата е ограничена до около 1000 фута, или 305 метра, като за тези условия минималните изисквания са видимост от 2300 фута или 700 метра. Последвалите събития са по-късно определени, като тежко недоразумение между ръководителите на полети на летището и екипажите на двата самолета.
Снимка на холандския Боинг 747-206В преди катастрофата. Това е същият този PH-BUF, Рейн.
От кулата инструктират KL4805 да се придвижи на позиция за излитане от полоса 30 /три-нула/ и да изчака до окончателно разрешение за излитане. Самолетът на Пан Ам е инструктиран да рулира за напускане на пистата и да докладва, след като е освободил полосата. Ръководителите на полети в кулата не могат да видят нито един от самолетите, заради гъстата мъгла, като същото важи и за екипажите на двата самолета.
Командирът на самолета на KLM, който по това време е главен пилот и главен полетен инструктор на холандската авиокомпания, капитан Йакоб Велдхюзен Ван Зантен, очевидно не е разбрал инструкциите и отговаря на кулата, че предприема излитане. След което започва ускорение на самолета.
Екипажът на Боинга на Пан Ам чува по радиото, че холандският екипаж докладва излитане и незабавно предприема маневра по завиване наляво и подава пълна мощност на двигателите, в опит да напусне полосата по най-бързия начин.
Докато холандския 747 вече ускорява почти до средата на пистата, екипажът му осъзнава, че другият Боинг все още не я е напуснал. Тъй като вече е твърдо късно за прекратяване на излитането, командирът дава пълна мощност на двигателите и вдига носа за излитане. Маневрата е толкова агресивна, че разследването показва, че самолетът е влачил опашката си поне 18 метра по повърхността на пистата, заради екстремния ъгъл на атака.
Снимка на последствията непосредствено след катастрофата на Тенерифе, 27 март 1977
KLM4805 успява да „отлепи“ от пистата около 91 метра преди самолетът на Пан Ам и заради големия ъгъл на атака носовата стойка на колесника дори успява да прескочи американския Боинг, но останалата част от самолета се врязва в другото Джъмбо със скорост от около 259 км/ч. Clipper Victor е разцепен на две, запалва се и експлодира. Рейн се срива на земята на още 229 метра по дължината на пистата, също се запалва и експлодира.
Всички 248 души на борда на холандския самолет загиват. По чудо от американския самолет оцеляват 61 души, включително втория пилот, но останалите 335 души загиват.
Боинг 747-100 е първата версия на популярното семейство 747, като се управлява от тричленен екипаж и може да превозва между 366 и 452 пътници. Той е дълъг близо 71 метра, с разпереност от 59.6 метра и обща максимална височина от 19.3 метра. Широчината на кабината е 6.09 метра, а празното му тегло е 168.2 тона, докато максималната излетна маса е 333.4 тона.
Моделът 747-100 има круизна скорост от около 893 км/ч на максимална височина от 10 700 метра и може да лети на разстояние до 9 800 км.
Семейството 747 се произвежда в продължение на 48 години, като са доставени над 1520 самолета, от които 205 са от серията -100.
Още един любопитен факт е, че самолетът на Пан Ам от катастрофата, Clipper Victor, е първият серийно произведен Боинг 747. Той изпълнява първият си търговски полет на 22 януари 1970 година между Ню Йорк и Лондон. Първоначално за първия полет е планиран друг 747, Clipper Young America, но самолетът е сменен, заради технически проблем, а Пан Ам решава да им размени имената, На 2 август 1970 същият N738PA, е отвлечен за Куба и няколко месеца по-късно, за да избегне негативни медийни реакция авиокомпанията отново променя името му на първоначалното Clipper Victor.
