Представители на опозиционните формации „Демократична България” и БСП атакуваха публично концесията на летище София, докато управляващите са пред финализирането на анекс към концесионния договор, с който се разсрочва заплащането на концесионните такси за много дълъг период от време.
На 11 март във видео на живо от Терминал 2 на летището лидерът на „Демократична България” Христо Иванов посочи, че правителството планира да се откаже от половин милиард лева приходи. Става въпрос за желанието да се промени концесионния договор и годишните концесионни такси за първите 10 години да се оставят за последните 10 години от концесията (2046 – 2051 г.). Сума, която ще се плаща годишно е малко над €24,5 млн. или 32% от общите приходи по всички дейности на летището (плаща се, която от двете суми е по-голяма).
Разсрочването на тези плащания с четвърт век, обаче практически ще ги обезцени заради инфлацията, а на въпрос на вестник „Капитал“ от транспортното ведомство са отговорили, че не планират схема за индексация.
Ивайло Мирчев, водач на няколко листи на коалицията, пък повдигна въпроса за това, че за концесионер е бил избран кандидата с най-слабата финансова оферта. Той посочи и че не е кристално ясно кой реално стои зад концесионера.
“Това е класическа схема, зад която никой не знае кой стои. Появява се призрак и за него започват да работят всички институции и регулатори”, допълни Христо Иванов.
В атаката се включиха и от БСП.
„Оказа се, че правителството не можа да обясни защо дава сделката на фирма, която предлага ниска цена на сделката. В същото време предлага само по-големи инвестиции и съответно второ, трето място за концесионни такси. Тогава обяснението е много лесно – правителството е искало да сключи договор с концесионер, който ще плати веднага тези 550 млн. лв. без ДДС, за да ги усвои преди изборите, без да го интересува какво ще стане с инвестициите“, каза Румен Гечев от левицата.
Той изрази силно съмнение, че избрания концесионер ще може да изпълни всичките си ангажименти в зададените срокове, след като отсега започва да моли за по-изгодни условия.
Очаквано, от ГЕРБ се хвърлиха в защита на проекта. Министърът на транспорта Росен Желязков, който е и кандидат-депутат, обвини ДБ и БСП в съвместни действия срещу договора.
„Ако този договор не бъде сключен, летището, което вече е на загуба, ще трябва да бъде дофинансирано. Аз питам БСП и ДБ откъде ще го дофинансират – от бюджета или от увеличение на летищните такси? Основната причина да бъде одобрен този концесионер е обещанието, че няма да има увеличение на летищните такси. Тази сделка се финансира и се наблюдава от държавни и европейски банки, които няма как да участват в някакви непрозрачни сделки. Европейската комисия също се е произнесла по темата и е обявила, че няма държавно финансиране“, заяви Желязков.
Той каза още, че европейската комисия е дала разрешение концесионната годишна такса за първите 10 години да се разсрочат във времето. Като компенсация, концесионерът предлагал да увеличи инвестициите с €16 млн. – от €608 млн. на €624 млн.
За да стане факт това, трябва да се подпише анекс към концесионния договор с дружеството „Соф Кънект”, който бе разписан, без много шум, на 22 юли 2020 г. Според него, концесионерът влиза във владение в рамките на 12 месеца след подписването, след като и двете страни изпълнят всички свои ангажименти.
В последните месеци, обаче упорито се носеха слуховете, че „Соф Кънект” не бърза да влиза в концесията си, поради неясните перспективи пред летище София и авиационния бранш, като цяло. През февруари, министър Желязков призна, че предложението за разсрочване на плащанията е дошло от именно от концесионера.
Очаквано, в защитата на концесията се включиха и от „Соф Кънект“, като директно заплашиха, че ще противодействат на наречените от тях „неверни твърдения“ по съдебен път. В позиция, разпространена до медиите се акцентира, че инвестиционният фонд Meridiam има сериозни инвестиции по целия свят, включително и в летища. Казва се още, че концесионера ще инвестира 900 млн. лева в летището, ще го подкрепи финансово в настоящите кризисни времена, ще подобри услугите и ще изплати на държавата еднократно 550 млн. лева.
58,7% по-малко пасажери и 41,4% по-малко самолетодвижения бяха отбелязани за столичното летище през 2020 г., като перспективите за 2021 г. не са особено блестящи. Очаква се авиационния бранш да достигне до нивата си от 2019 г. най-рано след три – четири години.
В края на изключително слабия летен сезон през пандемичната 2020-а година отиващото си ръководство на летището предложи и драстично увеличаване на летищните такси, без ясна аргументация на мотивите си за това, но беше подкрепено в инициативата си от своя суверен, Министерството на транспорта. И докато все още няма окончателно решение за вдигане на таксите (в момента се работи по старите), които трябва да бъдат разгледани и одобрени и от ГВА, е пределно ясно, че подобен ход може да е само от полза на бъдещия концесионер, въпреки логичното недоволство на авиокомпаниите и в крайна сметка ощетяването на пътниците, върху които се прехвърля огромната част от допълнителния финансов товар. Припомняме, че едно от предимствата на „Соф Кънект“ бе обещанието, че няма да се вдигат летищните такси.
Припомняме, че офертата на „Соф Кънект“ беше избрана в конкуренцията на още четирима кандидати за летището, като тя е с най-слабите и неизгодни за държавата финансови параметри и още по-слабо и неясно техническо предложение за инфраструктурното развитие на летището. Всички останали кандидати, в лицето на ADP – Aeroports de Paris, MAG – Manchester Airport Group, Fraport и Copenhagen Airport обжалваха решението за избора в КЗК и съда, но без успех.
Освен инвестиционния фонд Merdiam, в „Соф Кънект“ участва и австрийската строителна фирма Strabag, която освен че е печално известна в България с провалите си при строителството на сегашния Терминал 2 на летище София, изпълнява и други проекти в страната със съмнително качество. Контролен дял в нея държи руският олигарх Олег Дерипаска. Третият участникът в консорциума, на който повечето други медии отреждат водещата роля, трябваше да е Летище Мюнхен, но реално неговото присъствие се ограничава единствено до привличането му за консултант по управление на проекта за първите 12 години, което може да се случи, а може и да не се случи.
