Международната асоциация на авиокомпаниите /IATA/ събра на специална пресконференция представители на трите големи самолетостроителни компании, за да демонстрира и обясни нагледно невероятно малкия риск от заразяване с COVID-19 на борда на пътнически самолет.
Airbus, Boeing и Embraer представиха резултати от свои независими проучвания с използване на модели с флуидна динамика, с помощта на които се пресъздава потенциалния риск за пътниците на борда. Според изводите от тези проучвания, пътниците рискуват повече да бъдат ударени от мълния, отколкото да се заразят с COVID-19 в самолета.
Още от началото на пандемията IATA е сред водещите гласове в защита на безопасната среда на пътуване в гражданската авиация. Според агенцията, процесът се проверява на много нива, като се започне от скрийнинга на летищата и имплементацията на безконтактни процеси за регистрация и се стигне до ежедневната дезинфекция на повърхностите и задължителното носене на маски на борда.
Но, независимо от неспиращите усилия на авиокомпаниите и летищата да ни убедят в безопасността на пътуванията със самолет, пътниците си остават скептични. Според проучване на IATA извършено през август, над 60% от пътуващите са убедени, че въздухът в кабината е опасен. Най-голямото опасение обаче си остава заразяването с COVID-19 от пътник, седящ на съседната седалка. Това, и според IATA, е единствения по-сериозен риск, но и той в сравнителни измерения е незначителен.
Според данните на Еърбъс, целият въздух в кабината се обновява на всеки 2-3 минути, непрекъснато се обогатява със свеж въздух, HEPA филтрите пречистват до 99.95% от фините и вирусни частици, а архитектурата на кабината спомага за силно ограничаване на трансмисията на водни капки
Доктор Дейвид Пауъл, главен медицински съветник на IATA направи обобщение на резултатите от проучванията на трите големи производителя. Според обобщените му данни, от всички изпълнени от началото на пандемията полети, а това са над 1.2 милиарда превозени пътници, само 44 са потвърдените случаи на заразяване с COVID от друг пътник на борда. Това означава 1 на 27.3 милиона случая – изключително малък брой.
Пауъл признава, че проучването може и да не е консистентно и да са пропуснати някои случаи, но дори и 90% да са пропуснатите такива, това отново означава 1 на 2.73 милиона. За сравнение, по данни на Центъра за превенция и контрол на заболяванията в САЩ, рискът от заразяване в цялата държава се оценява на 1 на 1.2 милиона души, колкото от удар от мълния. С други думи рискът да те удари мълния е двойно по-голям от това да се заразиш на борда на самолет.
Защо рискът на борда е толкова нисък?
Много от спецификите на кабинната архитектура обуславят изключително ниския риск от трансмисия на вируси. За начало, седалките и пътниците гледат в една посока, което ограничава инетракциите лице-в-лице. Самите облегалки на седалките имат ролята на бариера за водните капки, която ограничава предаването им между редовете.
Още една причина е специфичния въздушен поток в кабината. Движението му от горе надолу и високоефективната филтрация от HEPA филтрите на климатичната система прави средата много нискокондуктивна за разпространението на водни капки, в сравнение с други затворени пространства.
Издишаният при кашляне въздушен товар от 1 пътник е изключително малък и допълнително редуциран при носене на маска.
И въпреки че проучванията на трите производителя използват различен подход за изследване на аерозолите в кабината и разпространението им в затворената среда, всички те достигат до почти идентични изводи. Боинг, например, използва живи и синтетични вирусни единици в проучванията си на различни типове самолети. Те включват използване на маски със и без клапи, частично блокиране на филтрите и други откази, като въпреки всичко това разпространението е незначително.
Издишаният при кашляне въздушен товар от 1 пътник е изключително малък и допълнително редуциран при носене на маска.
И въпреки че проучванията на трите производителя използват различен подход за изследване на аерозолите в кабината и разпространението им в затворената среда, всички те достигат до почти идентични изводи. Боинг, например, използва живи и синтетични вирусни единици в проучванията си на различни типове самолети. Те включват използване на маски със и без клапи, частично блокиране на филтрите и други откази, като въпреки всичко това разпространението е незначително.
Еърбъс използва софтуерно моделиране, отчитайки параметри, като скорост на въздушния поток, посока и температура на 50 милиона позиции в кабината и до 1000 пъти в секунда.
Изводите на Еърбъс са, че физическото дистанциране в кабината е възможно дори при пълно затоварване на салона, а рискът от трансмисия на вирусни частици е много нисък.
Ембраер използва цяла кабина в реални размери, в която анализира средата при кашлящи пътници на различни места в салона и пренасянето на аерозолите при различните сценарии.
Резултатите на Ембраер са валидирани в пълномащабен макет на кабина на един от техните E-Jet серии.
Тестовете използват научно-обосновани практики с помощта на реномирани академични и изследователски центрове и институти
Въпреки ключовите разлики в подхода при трите вида изследвания, резултатите са много сходни и всички те показват, че рискът от предаване на вирусен товар между пътниците на борда е много, много нисък. Според Еърбъс, седенето с маска в пълен самолет е равносилно на стоене с маска навън и на разстояние от 2 метра от най-близкия човек. Ембраер също потвърждава, че носенето на маска на борда редуцира риска шесткратно, въпреки че той е много нисък и без носене на маска.
