Да сте виждали наскоро неидентифицирани летящи обекти в среднощото небе? Да сте виждали керван от самолети да прелита над главите ни под светлината на звездите?
Както би казал един генерал – „Не сте!“
Или ако сте виждали нещо подобно, то с голяма доза сигурност можем да кажем, че сте станали свидетели на една вече не толкова необичайна гледка, изцяло творение на човека.
Това е Starlink – ново съзвездие комуникационни спътници, разработени от частната компания SpaceX, което накара и най-запалените звездобройци и наблюдатели на спътници да зяпнат от вълнение, докато малките космически апарати преминават през нощното небе.
Влакчето на Starlink преминава през звездното небе над Лайден, Нидерландия, на 24 май 2019 – ден след първото изстрелване.
Компанията на Илън Мъск изстреля първата група от 60 спътника още на 23 май 2019 на борда на ракетата носител Falcon 9 от космическия център Кейп Канаверал във Флорида. Те са само малка капка в морето от 12 000 спътника в мегасъзвездието на SpaceX, чиято цел е да осигури високоскоростна интернет свързаност и в най-отдалеченото кътче на планетата.
Към 22 април 2020 са изпълнени 7 мисии по извеждане на групи спътници от програмата, една от които не приключи успешно за SpaceX. Първоначално сателитите се разполагат в ниска околоземна „трансферна“ орбита на около 440км височина, където изчакват разполагане в постоянната си геосинхронна орбита. Подобно на други комуникационни сателити или системите за глобално позициониране и тези спътници няма да бъдат в „стационарна орбита“, а постоянно изпълняващи синхронизирани орбити около планетата с цел постигане на максимално комуникационно покритие. Постоянната орбита за Starlink е 550км, като от компанията се надяват първоначалната дислокация да приключи през септември 2020, когато ще заработи и първата фаза на услугата.
Поредната мисия стартира на 22 април 2020 и можете да гледате старта директно тук:
Благодарение на последователното си разположение в еклиптиката, сателитите създават усещането за прелитане под формата на „влакче“, „конвой“ или „керван“ близко един до друг под идеална права линия. Разбира се, за наблюдателите от Земята това създава уникално светлинно шоу, докато малките космически апарати преминават през нощното небе със скорост от над 25 000 км/ч и отразявайки лъчите на Слънцето в лъскавите си конструкции.
Компютърно генерирано изображение на един от спътниците от Starlink съзвездието
Как да видя извънземните
Точно на такова шоу станахме свидетели и над България на 18 април 2020, когато Starlink Group 5-6 премина над безоблачното небе на югоизточна Европа и отключи въображението на всякакви конспиративни теоритици. Всъщност Starlink „влакчетата“ правят обиколки на планетата ежедневно и има специализирани уебсайтове, на които можем да видим дори график на очакваното светлинно шоу над главите ни. По оперативни причини е възможно разминаване на прелитането от обявените часове в рамките на 15 до 20 минути, но никога не повече от това.
Група 3 от съзвездието наблюдавана от Международната космическа станция. Комуникационните спътници са изведени на по-голяма височина и не застрашават работата на МКС.
Когато еклиптиката на отделната група преминава високо в звездното небе близо до зенита, видимостта и шансовете да ги наблюдаваш са много по-добри. Второто условие, разбира се, е да е тъмно. От подобна позиция осветеността по скалата за осветеност на звездите достига до +1, +2, а в зони с голямо светлинно замърсяване от земята /т.е. големите градове/ до +4, +5. Не всички спътници отразяват светлината еднакво, като някои изглеждат по-ярки от останалите. Пределната видимост за невъоръженото око от Земята е около +6 при идеално тъмно небе и чист въздух.
Първоначално дължината на „влакчето“ гледано от земята достигаше не повече от 5 до 8 градуса. Ако вдигнеш ръката си в юмрук към небето, дължината му ще е равна на около 10 градуса от видимата орбита. С времето обаче, докато различните конвои обикалят около планетата с интервал от около 90 минути, позициите им се раздалечават и по-рано изстреляните групи ще изглеждат доста по-дълги.
Също толкова бавно и постепенно по-ранните групи ще избледняват и ще се виждат по-трудно от невъоръжено око, докато се изкачват към постоянната си орбита.
Още съвети
Поради факта, че спътниците принципно изглеждат по-замъглени колкото по-далече са разположени от земята, добра идея е да търсиш максимално тъмно място за наблюдение на небето, каквито все по-трудно се намират около големите градове – светлинни замърсители. За щастие, България все още е от сравнително „тъмните“ държави и една нощна разходка на високо в планината дава добри резултати. Но бъдете внимателни!
Използването на телескопи и бинокли е добре дошло, а някои сайтове предлагат и мобилни приложения с карта и график на прелитането, за да ви е още по-лесна задачата.
Сателитен интернет
SpaceX планира насищане с близо 12 000 спътника в мегасъзвездието, с което Илън Мъск има амбицията на осигури високоскоростен 5G интернет до всяка точка на земното кълбо.
Графично изображение на завършената мрежа от 12 000 спътника в околоземна орбита, когато системата бъде напълно завършена.
В същото време обаче, астрономическата общност изразява основателни опасения, че докато интернет общността ще извлече огромна полза от системата, насищането на небето с хиляди спътници в ниска орбита ще затрудни или направо ще пречи на работата на астрономите. Много от тях се притесняват, че ако инициативата на Мъск е успешна, това ще накара и други компании да го последват, което ще увеличи „космическия боклук“ около планетата ни многократно. А такива компании не липсват – OneWeb, Amazon и Telesat също вече планират собствени мегасъзвездия от сателити.
Starlink трябва да заработи с пълен капацитет през 2023-а, като се очаква средния живот на всеки отделен спътник в орбита да е около 5 години, в зависимост от изразходването на горивото на борда.
Снимка от борда на Falcon 9 в орбита малко преди освобождаването на първата група от 60 спътника на 23 май 2019
