Международната гражданска авиация превозва над 4 милиарда пътници годишно. Това нямаше да е възможно без стриктно установени правила, процедури и регламенти, които подлежат на постоянно усъвършенстване и осъвременяване, за да отговарят на най-високите стандарти за безопасност и удобство за цялата индустрия.
През 2019 се навършват 75 години от подписването на Чикагската конвенция, която поставя началото на гражданската авиация такава, каквато я познаваме в момента. На 7 декември 1944-та конвенцията подписват 52 държави, в резултат на което две години по-късно е създадена и Международната организация за гражданска авиация ИКАО – на 4 април 1947.
Още в самото начало обаче, когато ИКАО е все още известна като PICAO, или временна организация, се очертава ясната необходимост за установяване на лесен и логичен метод за идентификация в полет на новосъздаващите се с бързи темпове авиокомпании.
Комуникационният панел на новата организация е групата от експерти, които поставят основите на на три- и четирибуквените кодове, с които се идентифицират авиокомпаниите и летищата по света.
През 1944 всички световни авиокомпании се събират на един лист
Първоначално на авиолиниите се приписват единствено телефонни дезигнатори, както е видно от първоначално разработения от панела документ. Малкият брой авиокомпании по онова време е наистина поразителен, в сравнение с над 5800 кода, които съдържа кодовата библиотека 3LD днес.
С увеличаването броя на авиокомпаниите е взето решение държавите по конвенцията да изпращат запитвания до ИКАО за назначаване на двубуквени кодове, заедно с телефонните дезигнатори, които залягат в документ 2560 COM 164 „Комуникационни кодове и абревиатури“.
Тези дезигнатори съдържат уникален код от две букви, с който се идентифицират авиокомпаниите в полетните планове, както и телефонни дезигнатори, които се използват като позивни в радиокомуникацията с авиокомпаниите в полет.
Този документ по-късно прераства в Doc 506, а след това в Doc 6938, за да достигне до Doc 8585 „Дезигнатори за авиационни оператори, Авиационни власти и услуги“, който се използва и до днес.
През ноември 1981 ИКАО предлага промяната от тогавашната кодова система от две букви, към познатата ни сега трибуквена кодова таблица, поради непрестанно нарастващия брой авиокомпании. Приложението към основния документ е издадено през юли 1987, когато за първи път се повявява трибуквената система, позната и до днес.
През 2010 техническата комисия на ИКАО одобрява пакет от нови мерки за безопасност, сред които е онлайн базата данни OASIS, неразделна част от която е и системата за трибуквени кодове на авиационните оператори. Това е мястото, където се публикуват всички налични присвоени кодове и всички текущи промени.
През октомври 2014 е завършена новата уеб-базирана система за проверка и регистрация на трибуквени кодове, известна като 3LD. Новата електронна система се приема отлично от ползвателите, като заместител на старата и тромава система, базирана на хартиени документи.
3LD позволява на авиокомпаниите сами да подават заявки за регистрация на нови кодове в системата, което улеснява многократно процедурите и ускорява процеса.
Така изглежда входът към уеб-базираната 3LD система
Запитванията се препращат към оторизираните агенции в Държавата-членка, която одобрява заявките и взима окончателното решение. Преходът към онлайн система гарантира на Държавите, че заявките не се дублират, статусът на обработката им може да бъде лесно проследен, а всеки назначаен дезигнатор може да бъде лесно проверен.
ИКАО продължава да работи да развитие и подобряване на 3LD системата и методите за заявка и проверка, за да отговори на непрестанно нарастващото глобално търсене на услугата. Статистиката показва, че глобално превозените пътници през 2018 година надхвърлят 4.3 милиарда, което е с над 7% повече от предходната година, а броят на излитанията е увеличен с над 3.3% до близо 38 милиона годишно. През 1947 подобни цифри сигурно са звучали като научна фантастика.
снимки: ИКАО
