Китайската космическа агенция обяви, че е прилунила успешно роботизиран космически апарат на тъмната страна на Луната. Комбинацията от спускаем апарат и луноход е опряла повърхността на спътника на място, което досега беше недостижимо за хора или роботи.
Китайските медии побързаха да определят постижението, като огромна крачка за космическите изследвания, но засега не бързат толкова с детайлите или снимки от мисията.
Южната част на площадката за кацане от тъмната страна на Луната.
Мисията Чанг’е-4 стартира на 7 декември и достигна до Луната на 12 декември, като в следващите дни са извършени допълнителни тестове и приготовления за кацането на „обратната страна“на нашия спътник, както пишат повече медии, за да избегнат определянето й като „тъмна“.
Защото звучи по-мрачно, нали…
Преди това историческо кацане детайлите за мисията бяха малко и оскъдни, като и сега няма голяма разлика. Китайската космическа агенция е много потайна, като последната информация от нея идва на 30 декември с кратко съобщение, в което се казва, че космическият апарат е навлязъл във финална орбита преди кацането.
Сега учените са единодушни, че постижението е историческо, защото е наистина първото кацане на управляем апарат от обратната страна на земния спътник. Някои са озадачени от липсата на достатъчно подробности, но никой не поставя под съмнение китайското постижение.
Китайската телевизия CGTN беше първата, която разпространи информацията с картина:
Какво е „обратната страна на Луната“
Както пише National Geographic, Луната обикаля около Земята вече 4.5 милиарда години, като през това време силата на гравитацията прави така, че скоростта на въртене на Луната да се синхронизира с орбитата й. В резултат на това Луната се завърта около оста си и около Земята за еднакво време от точно 28 дни. Това означава, че една и съща страна на спътника гледа към Земята по всяко време, а тъмната или „обратната“ страна е тази, която не можем да видим от Земята.
Защо никой не е кацал там досега?
Много е трудно да се поддържа комуникация със Земята, докато си от другата страна на Луната, защото самото небесно тяло блокира радио сигналите. Когато астронавтите от мисиите Аполо преминават от обратната страна, те са напълно откъснати от човечеството за няколко часа.
Китайците решават проблема, като използват специален спътник, който препредава сигналите. През май 2018 китайската космическа агенция изстреля сателита Кекао, който изпрати в орбита около L2 – неутрална точка отвъд Луната, където гравитацията на Земята и Луната неутрализират центробежната сила на външен обект, позициониран там, което ефективно води до паркирането му на място.
Снимка, направена от една от широкоъгълните камери на борда на Чанг’е-4 по време на кацането на лунната повърхност.
Така Кекао разполага с добра видимост по всяко време, както към обратната страна на Луната, така и към земната повърхност и по този начин служи за релейна станция на радио сигналите, управляващи мисията.
Добавянето на релейна станция обаче означава, че сигналите ще изминават по-голямо разстояние, което на свой ред увеличава комуникационното забавяне. Това означава, че всеки апарат, който опитва кацане на тъмната страна трябва да е способен да разчита терена под себе си, да избере площадката за кацане и да е способен да избегне потенциални препяствия.
Къде точно кацна Чанг’е-4?
Целта на ККА е кратерът Фон Карман, който се намира в басейна на лунния южен полюс. Този обект е 1500 мили в диаметър, който покрива почти половината от лунната повърхност. Предполага се, че този басейн се е формирал при удар с огромен обект и точно затова изследването му ще допринесе сериозно за начуването на повече детайли за произхода на Луната, нейната кора и вътрешност. Някои учени го наричат „най-голямата дупка в слънчевата система“.
Китайските учени искат да изследват именно подобни древни кратери, като Фон Карман, за да определят съставните им елементи и предполагаема възраст.
Какви инструменти има на борда?
Повечето са реплики на тези, летели на борда на Чанг’е-3, предшественикът на сондата. Те включват няколко камери и радар, способен да „прогледне“ през лунната повърхност. На борда е качен и т.нар. експеримент „лунна биосфера“, който съдържа семена от растения и яйца от земни червеи, както и радио спектрометър с ниска честота, който ще позволи изследването от голямо разстояние на слънчевата атмосфера.
Луноходът има още един трик – на борда е качен инструмент, който в комбинация с близнака си на борда на Кекао може да работи като радиотелескоп. Тъмната страна на Луната е идеална за астрономически изследвания с радиотелескоп, защото както казахме по-рано, Луната блокира шумовете от земната йоносфера и произвежданите от човека радио сигнали.
Тази снимка е направена от непосредствена близост до повърхността след мекото кацане на сондата.
Не всички инструменти на борда са китайски. Качен е детектор на елементарни частици, който е немски, а Швеция разработи специален йонен детектор за мисията. Комбинираният радиотелескоп е съвместна китайско-холандска разработка.
На борда обаче няма американско оборудване, защото дори и да искаха, НАСА и китайската космическа агенция няма как законно да работят заедно. Американския Конгрес прие поправката Волф, която забранява на НАСА да работи с китайски институции, освен ако проектът не е официално разрешен от Конгреса и сертифициран от ФБР.
Какво следва?
Китайците имат амбициозни планове за изследването на Луната. Следващата мисия, Чанге-5, ще опита не само да кацне на тъмната страна на спътника, но и да върне проби на Земята. Ако Китай успее, ще е едва третата държава, която успява да върне лунни проби на Земята и едва втората, която ще го направи с роботи. И въпреки че и по този въпрос детайлите са оскъдни, в китайската лунна програма отвъд 2020 година е планирано изпращане на хора на спътника и построяването на постоянна база там.
В това начинание китайците не са сами. Европейската космическа агенция планира построяването на „лунно селище“ до 20 години. ISRO, индийската космическа агенция планира да изпрати втора сонда до Луната – Чандраяаан-2. А НАСА задълбочава партньорството си с частни компании за изпращането на повече научни мисии до естествения спътник на Земята, докато доразвива амбициозните си планове за изграждане на „портална“ космическа станция в орбита около Луната през 20-те години на този век.
по материали от: CGTN, BBC и NG
снимки: CGTN, NASA, Google Earth
