От няколко месеца Airbus ни изпраща снимки на един доста странно изглеждащ А340, който прилича на нещо създадено от д-р Франкенщайн. Това е проектът BLADE („острие“ в буквален превод). Абревиатурата обаче означава нещо малко по-различно – Breakthrough Laminar Aircraft Demonstrator in Europe – или платформа за демонстриране на постиженията в областта на оптимизирането на ламинарния поток около самолетните крила.
Всъщност, самолетът е първият произведен А340-300 от Airbus през далечната 1991 година. Сега А340 BLADE направи първи полет в рамките на спонсорирания от ЕС проект за „Чисто небе“. Самолетът е летяща лаборатория, която трябва да направи оценка на целесъобразността от въвеждането на новата технология в гражданското самолетостроене. Целта на BLADE е да подобри допълнително обтекаемостта на самолетното крило така, че въздушния поток около крилото, който създава подемната сила необходима за задържането на самолета във въздуха, да се движи в граничните зони на свръхзвуковата скорост при дозвукови реални скорости на полета. Със сигурност звучи малко обръкващо, но няма да навлизаме в повече технически подробности. Ще кажем само, че технологията трябва да допринесе за намаляване на триенето между крилото и въздуха с 50%, което би довело до 5% намаляване на емисиите от въглероден диоксид. Още един страничен резултат, но изключително важен за авиокомпаниите, е и около 15% намаление на разхода на гориво при стандартните полетни характеристики. Летящата лаборатория на Еърбъс е първият самолет в света, който комбинира такъв ламинарен трансзвуков профил на крилото с истинска вътрешна основна структура.
Погледнато отвън, самолетът е оборудван с две представителни ламинарни външни крила, докато в кабината е разположено изключително сложно и прецизно оборудване, което измерва стотици показатели за характеристиките на потока, създаван от двете полукрила на машината. Широкообхватната модификация на самолета е продължила повече от 16 месеца в специализираното подразделение на Еърбъс в Тарб, Франция, откъдето започна и първия полет на летящата лаборатория. Редица компании от Европа са индустриални партньори в това начинание. Очаква се цялостната тестова кампания да отнеме поне 2 години, през които ще се изследва представянето на BLADE платформата в полет. Предварителните тестове на земята са включвали изследвания за представянето на въздушния поток и възможността му да поддържа нормален полет в специализиран аеродинамичен тунел.
Паралелно с подготовката за полетната фаза на тестовете, малък екип от 10 специално обучени пилоти, инженери са се подготвяли на симулатор в продължение на няколко месеца, за да се запознаят със спецификата на платформата, промените в управлението на самолета и работата с бордните тестови инструменти. Общо 70 души са били необходими за цялостната трансформация на самолета и инсталиране на оборудването, произведено във Великобритания и Германия и доставено за сглобяване и инсталация във Франция.
В опашката на самолета са инсталирани инфрачервени камери, които имат за цел да измерват скоростта и температурата на потока, преминаващ около външното крило. На самите крила са инсталирани стотици прецизни датчици, които измерват вълнообразността на повърхността на крилото и отношението й към промяната в характеристиките на гранични ламинарен поток. Еърбъс твърди, че това се прави за първи път в индустрията. Други подобни пионерни решения са използването на инфрачервени камери в гондолите в края на крилото, които измерват цялостните промени в температурата на крилото; акустичен генератор, който измерва влиянието на акустичните вълни върху ламинарността на потока. В допълнение има и иновативна система за рефлексометрика, която измерва цялостната деформация на повърхностите в реално време по време на полет.
Така изглежда отблизо ламинарното крило. Датчиците и допълнителното оборудване са разположени в двете гондоли
Ключова цел на проекта BLADE е да измери нивата на толеранс към съществуващи неравности по повърхността за задържането на ламинарния поток. За целта Еърбъс има намерение да симулира всевъзможни несъвършенства и неравности по крилото по контролиран начин, така че в края на кампанията да са известни всички коефициенти и толеранси за построяването на изцяло ламинарно крило. През следващите месеци летящата лаборатория трябва да натрупа минимум 150 летателни часа, преди да се вземе решение за продължаване на кампанията.
[foogallery id=“738″]
