27 октомври 2017, 21:46 – на летище Тегел в Берлин каца последният полет на Air Berlin – „авиокомпанията със сърце“, както я определят нейните служители и един от рекламните й слогани. Самолетът Airbus A320 изпълнил полета от Мюнхен до Берлин съвсем скоро ще премине в ръцете на Lufthansa или по-точно на нискоразходното подразделение на групата, Eurowings. Приземяването е наблюдавано от над 1600 служители и приятели на компанията от специално издигната платформа на берлинското летище. Няколкостотин служители посрещнаха самолета на самата писта. Социалните мрежи са заляти от снимки на фенове с хаштаговете #Forever39, #ber4evr и #dankeairberlin.
Boeing 737-800 – разнообразния флот също е сред причините за нестабилното финансово състояние на компанията
Сърцето спря да тупти, след като рицарят на белия кон, в лицето на Etihad Airlines от Абу Даби спря финансовата издръжка на компанията през август и отключи спиралата на несъстоятелността. Наистина жалко, при положение че Air Berlin имаше потенциала да се развие като втората най-голяма германска авиокомпания след гиганта Lufthansa Group.
Още по-емоционално приключи и последния презокеански полет на Air Berlin. Екипажът на един А330 реши, че може да се сбогува с работата си по възможно най-атрактивния /но не толкова безопасен начин/, като направи запомнящ се fly-by покрай кулата на берлинското летище Тегел.
Air Berlin е основана през 1978 година от бившият пилот на Pan Am, Ким Лундгрен. Първоначално е регистрирана в САЩ и използва вратичките от времето на Студената война, които дават права за изпълнение на полети от Западен Берлин само на американски, френски и британски превозвачи. Първоначалния фокус на компанията е върху печелившите испански чартъри, които полагат основите за трансатлантически растеж през 80-те години на миналия век и преобразуването в редовен превозвач през 90-те. Това обаче, я поставя и в посока на челен сблъсък с европейските нискоразходни превозвачи, които тъкмо набират скорост. Air Berlin успява да оцелява и се развива до началото на 2000-те, когато започва трупането на загуби. През декември 2011 се появява и спасителят на белия кон – Etihad. Компанията от Абу Даби има агресивен план за експанзия в Европа, чрез изкупуване на дялове в местни авиокомпания. Под неин контрол попадат още Alitalia, Darwin и Air Serbia, от които само последната остава все още под контрол на емирствата.
Един от първите самолети във флота на Air Berlin и първоначалната окраска – Boeing 737-200
Etihad спира финансовото кранче през лятото на 2017, след като се отказа от стратегията си за неограничен растеж, изповядвана от бившия й шеф Джеймс Хоган – още по-бивш CEO на австралийската Qantas. Истинската причина – ръководството на Etihad прикрива тежки загуби на групово ниво, чрез креативно счетоводство, което инкорпорира приходи от продажби, практически усвоени чрез чуждестранни инвестиции, докато си затваря очите за трупащите се загуби. Димната завеса се разсейва през юли 2017, когато Etihad признава за загуби от $1.86 милиарда през 2016 и започва ограничаване на участията си в европейските си партньори. От близо EUR 3 милиарда загуби, които Air Berlin натрупва след излизането си на борсата през 2006, 2 милиарда са след инвестициите на Etihad. Вината до голяма степен е и на компанията от Залива, която държи да захранва своя хъб в Абу Даби, което разсейва AB от по-важни екзистенциални проблеми за нейното оцеляване. Насрещния вятър е най-силен от страна на бързоразвиващите се нискоразходни европейски превозвачи и недалновидната инвестиционна стратегия на самата компания. Air Berlin придобива участия в австрийската Niki, немската LGW, турската Izair и швейцарската Belair.
Дотук големите печеливши от фалита на Air Berlin се очертават:
– Lufthansa, която взима 81 от 140 самолета и около 3000 служители за нуждите на своята Eurowings. В това число е целия флот на Niki и LGW.
– EasyJet, която се договори да придобие 25 от лизинговите самолети на Air Berlin.
Със сигурност ще се намерят кандидати и за оставащите около 30 самолета, но е сигурно също, че големият губещ засега са пътниците в немската столица, които поне временно ще изпитват сериозен недостиг на директни полети, особено по презокеанските дестинации, обслужвани от AB.
снимки: Air Berlin
[foogallery id=“872″]
